ПУ "Паисий Хилендарски" победи Аграрния университет

Източник: sport.plovdiv24.com

10:10 / 02.12.2006

Отпечатай

Изпрати

ПУ "Паисий Хилендарски" победи Аграрния университет с 62:36 в мач от студентското първенство по баскетбол за мъже. В първата част студентите от ПУ спечелиха с 21:6, във втората отново те доминираха- 11:9, в третата част Аграрния унивреситет спечели с 23:10, но в четвъртата част студентите взеха своето и спечелиха с 18:9, а с това и крайната победа в двубоя. В турнира участват четири пловдивски университета - ПУ"Паисий Хилендарски", Аграрния университет, Техническия университет и Медицинския Университет. До момента лидери с две победи са ПУ "Паисий Хилендарски" и Техническия университет като в понеделник от 18.30 в зала Академик двата отбора ще определят шампиона за есенния етап на първенството. В турнира се играе всеки срещу всеки по жребий Бергер.

Коментари [4]

публикувай коментар

Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.com не носи отговорност за съдържанието им!

Aнонимен 11:46 ч., 04.4.2007 г.	като фенове сме много повече от тях...аз лично, вероятно съм пошляпвал бащите на днешните пубери в жълто...Проблема на тези хора е че, в тяхната история имат няколко "по" в повече от нас....като например по-стар клуб, по-добро представяне в евротурнири. Но като имаме предвид датата на основаване и структората на управление на страната ни през годинит, става ясно защо. Интерсно е какво се случва след 1989 г. С изключение, на един три годишен Брокерски период абсолютна нула...Ние сме първата фен организация в страната, имаме и официално място за сбирки и срещите си, като прибавим и по-добрата организация в клуба ни, бързото възтановяване след смърта на Георги Илиев, продажбата на наши футболисти в елитни первенства в европа, подготовката и желанието на ръковотството да модернизира Лаута, не на последно място и медийното и обществено признание както към успехите на клуба, така и към феновете на отбора и не на последно място фантастичният млад и перспективен представителен отбор, общо взето подлудяват жълтурите, и с изцепки като издигане на чужди флагове, побоища и непрекъсното споменаване на историята си(няма лошо но от 15 години няма с какво да се похвалят, спомена го и треньора им "ТРУДНО Е СЛЕД КАТО СИ БИЛ 4-5 ГОДИНИ СРЕД ЗЛЕПРЕДСТАВЯЩИТЕ СЕ ОТБОРИ") се мъчат да излезнат от забвението и мрака в който се лутат вече 15 години и общо взето като един песионер си живеят със спомените си...уви жълтури, това едва ли ще ви направи по-добър и симпатичен отбор от нашият, който между другото, случайно или не, вие унижавал най- болезнено от всички останали в Първенството ни.
Aнонимен 16:10 ч., 12.3.2007 г.	Пловдив) от Уикипедия, свободната енциклопедия (пренасочване от Ботев Пловдив) Направо към: навигация, търсене ПФК Ботев Пловдив 1912 Име на отбор ПФК Ботев Пловдив 1912 Прозвище канарчетата Основан 12 март 1912 Стадион „Христо Ботев“ Капацитет 22 000 Президент Димитър Христолов Старши треньор Светослав Гърков Първенство "А" ФГ 2006-07 　 Домакин 　 Гост Ботев Пловдив е български футболен клуб от град Пловдив. Основан е на 12 март 1912 година от възпитаници на Пловдивската мъжка гимназия и Католическия колеж „Св. Августин“. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 година. Първият председател на Управителния съвет на клуба е Стоян Иванов Пухтев. Цветовете на клуба са жълто и черно, а прякора на отбора е "канарчетата". Играе мачовете си на стадион "Христо Ботев" (Колежа) с капацитет 22 000 места. Съдържание [скриване] 1 Клубен девиз 2 Факти 3 Емблемата 4 Стадион 5 Президенти 6 Треньори на първия отбор 7 Прочути футболисти 8 Класиране за първенство 9 Настоящ състав 10 Известни ботевисти 11 Контакти 12 Външни препратки [редактиране] Клубен девиз "Красота, вяра, борба" [редактиране] Факти 2 пъти шампион на България (1929, 1967) 2 пъти вицешапион - 1962/1963, 1985/1986 10 бронзов медалист - 1956/1957, 1960/1961, 1980/1981, 1982/1983, 1984/1985, 1986/1987, 1987/1988, 1991/1992, 1992/1993, 1993/1994 2 пъти носител на Националната купа (1962, 1981), и още 8 пъти финалист - 1947, 1956, 1963, 1964, 1984, 1991, 1993, 1995 Носител на Балканската клубна купа (1972) Носител на купа "Тримонциум" - 1943, 1984, 1987, 1989 Градски първенец на Пловдив - 1926, 1927, 1928, 1929, 1930, 1936, 1939 Областен Първенец - 1929, 1936, 1945, 1947 [редактиране] Емблемата 1923-1947 1947-1962 1962-1968 1968-1989 [редактиране] Стадион Първоначално "жълточерните" отбори тренират на поляните до Тютюневата фабрика, на “Гладно поле”, на “Пепинерата” (Сточна гара) или в Мараша. Официалните срещи се провеждат на игрище "Колежа", което тогава е било супер модерно – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиончето. Стопанисван от Френския колеж и според католическата догма теренът е бил разположен в ориентир “изток-запад”, а местата за зрители са били на север и на юг. През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Възоснова на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал "Ухото" в Кичук Париж, югоизточно от Централна гара. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новия стадион се играе на 23 май 1926 година. По-късно клубното ръководство решава да постави монумент на клубния патрон поета-революционер Христо Ботйов пред входа на новия дом. Основава се фонд "Постройка на бюст-паметник на Христо Ботйов" за набиране на финансови средства. Проведен е конкурс за проект между млади български скулптори от градовете София и Пловдив. На 13 март 1927 г., след проведен референдум между клубните членове, специално жури определя един проект от предствените седем – този на пловдивския склуптор Димо Вичев. На премирания автор е възложена изработката на паметника от специален мрамор, донесен за случая от Врачанския балкан. Постаментът е официално открит на 2 юни 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. В навечерието на патрония празник, почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик Недко Каблешков издава специална брошура, а на самото тържество държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четникът Иван Андонов, който прочувствено заявява: “Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!”. Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на парк-игрище "Ухото" през 1934 година, като по този начин се слага край на тревогите, че мястото може да бъде отчуждено по един проект от 1918 г. за доразширяване ЖП депото на Централна гара. В годините от 1926 от 1947 жълточерният клуб играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира Виена (1:7), Кешкемет Будапеща (3:2 и 2:4), Бешикташ (0:0), Бохемианс Прага (1:3) и “вундер-тима” на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4). След установяването на комунистическата власт в град Пловдив и в неговия спортен живот настъпват тотални промени. През 1947 година клубната управа изработва план, според който съществуващото парк-игрище “Ухото” трябва да се превърне в модерен стадион с високи бетонови трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. За съжеление това не се осъществява. С едно решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. стадионът в Кичук Париж е предаден за ползване на физкултурно дружество Спартак, а Ботев Пловдив се премества да играе на Градския стадион (известен с прозвището си "Високата кула", а по-късно и "Голямата къща"). През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал Каменица. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. Две години по-късно Ботев Пловдив се завръща на "Колежа". Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя Антон Югов и многобройна компартийна клика, а символичната лента е прерязана от заместник-министъра на отбраната генерал Джуров. Празненствата завършват с приятелски мач срещу румънския шампион Стяуа и "жълточерна победа" с 3:0. Чак през 1993 г., при управлението на президента Данов, “Колежа” претърпява по-съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в източния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление (“лампите на брокерите”, останали от реконструкцията на тенис-комплекса “СТАД” и не отговарящи на стандартите за футбол през ноща). Най-многобройна публика “Колежа” е побирал на 27 февруари 1963 г. за четвъртфиналния мач за КНК срещу мадридския Атлетико (1:1) – 40 000 зрители. Рекордът за първенство е мач с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители, но поради безредиците преди срещата и нахлуване на публиката на терена, Ботев Плд е задължен от футболната федерация впоследствие да играе дербитата си на “Голямата къща”. На няколко пъти “Колежа” е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак. “Смърфовете” играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (изпадат в Б група) и един мач през 2004 г. (стават шампиони). “Гладиаторите” ползват стадиона за няколко мача през 1995 г. “Колежа” е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0). [редактиране] Президенти Стоян Пухтев 1912 – 1922 Иван Никифоров 1922 – 1923 Георги Хитрилов 1923 – 1926 Христо Кънчев 1926 – 1944 Стойо Сеизов 1944 – 1947 Димитър Ганчев 1947 – 1953 Димитър Вангелов 1953 – 1960 Йовчо Йовчев 1960 – 1964 Станко Станков 1964 – 1972 Кирил Аспарухов (1972 – 13 септември 1990) Виден Апостолов (13 септември 1990 – 1 октомври 1992) Петър Балджиев (1 октомври 1992 – 16 януари 1993) Христо Данов (16 януари 1993 – 4 януари 1995) Михаил Маркачев (4 януари 1995 – 14 октомври 1996) Георги Чакъров (14 октомври 1996 – 16 септември 1997) Петко Муравенов (16 септември 1997 – 26 ноември 1997) Васил Коритарев (26 ноември 1997 – 16 декември 1997) Васко Нинов (16 декември 1997 – 19 март 1999) Димитър Христолов (от 19 март 1999) [редактиране] Треньори на първия отбор 1. Никола Щерев - Старика (1917 – 1934) 2. Иван Гутев (1934 – 1936) 3. Никола Щерев - Старика (1936 – 1946) 4. Васил Kуцаров (1946 – 1951) 5. Божидар Kапустин (1951 – 1953) 6. Борислав Габровски (1953) 7. Георги Генов - Джогата (1953 – 1966) 8. Васил Спасов - Валяка (1966 – 1967) 9. Георги Чакъров (1967 – 1969) 10. Васил Спасов - Валяка (1969 – 1970) 11. Георги Чакъров (1970 – 1973) 12. Гаврил Стоянов - Гацо (1973 – 1975) 13. Тодор Тодоров - Дурата (1975) 14. Серги Йоцов (1975) 15. Добрин Ненов (1975 – 1977) 16. Иван Манолов - Орела (1977 – 1979) 17. Динко Дерменджиев (1979 – 1984) 18. Иван Глухчев (1984 – 1989) 19. Динко Дерменджиев (декември 1989 – септември 1991) 20. Петър Зехтински (септември 1991 – юни 1992) 21. Динко Дерменджиев (юни 1992 – септември 1992) 22. Петър Зехтински (октомври 1992 – април 1993) 23. Динко Дерменджиев (април 1993 – септември 1993) 24. Павел Панов (септември 1993 – юни 1995) 25. Атанас Драмов (от юни 1995 до 21 септември 1995) 26. Динко Дерменджиев (25.10.1995 – 10.12.1995) 27. Kостадин Kостадинов (10.12.1995 – 05.11.1996) 28. Георги Попов–Тумби (05.11.1996 – 10.09.1997) 29. Динко Дерменджиев (16.09.1997 – 20.12.1997) 30. Марин Бакалов (20.12.1997 – 05.06.1998) 31. Петър Зехтински (06.06.1998 – 29.08.1999) 32. Марин Бакалов (29.08.1999 – 10.04.2000) 33. Динко Дерменджиев (10.04.2000 – 22.05.2000) 34. Марин Бакалов (26.06.2000 – 01.11.2000) 35. Димитър Младенов (01.11.2000 - 10.03.2001) 36. Динко Дерменджиев (12.03.2001 - 08.05.2001) 37. Георги Лазаров (09.05.2001 - 18.06.2001) 38. Петър Kурдов (18.06.2001 - 10.09.2001) 39. Красимир Манолов (11.09.2001 - 02.01.2002) 40. Тенчо Тенев (02.01.2002 - 19.07.2002) 41. Kостадин Kостадинов (19.07.2002 - 20.10.2003) 42. Митко Джоров (20.10.2003 - 26.10.2003) 43. Трифон Пачев (26.10.2003 - 30.08.2004) 44. Ясен Петров (30.08.2004 - 27.11.2005) 45. Атанас Маринов (20.01.2006 - 31.05.2006) 46. Светослав Гърков от 30 юни 2006 [редактиране] Прочути футболисти Александър Касъров Антим Пехливанов Антон Милков (1955–1979) Атанас Маринов Атанас Пашев Благой Шулеков Благой Блангев Борис Хвойнев Вангел Каунджиев - Ченгеля (1908–1986) Васил Симов Виден Апостолов Гено Добревски Георги Аспарухов (1943–1971) Георги Бечиров Гeорги Георгиев - Ламбадата Георги Донков Георги Кекеманов Георги Попов - Тумби Георги Разложки Георги Славков - Бенкса Георги Убинов - Графа Георги Харалампиев - Ампе Георги Чакъров (1933–1988) Димитър Лафчиев Димитър Вичев Димитър Младенов Димитър Костадинов - Мики Динко Дерменджиев - Чико Добрин Белчев Добрин Ненов Иван Глухчев Иван Кючуков Иван Притъргов Иван Сотиров Иван Занев Кирил Пейчев Коста Танев Костадин Костадинов Костадин Видолов Красимир Манолов Крум Янев Марин Бакалов Митко Аргиров Михаил Карушков Найден Радомиров Никола Щерев - Старика (1903-1972) Петър Зехтински Румен Юруков - Пики Станчо Проданов - Зигото (1905–1983) Спас Джевизов Славчо Хорозов Тодор Тодоров - Дурата Янко Самоковлиев Ясен Петров - Ясей [редактиране] Класиране за първенство Сезон 2002/2003 - 12 място от 14 отбора в А група Сезон 2003/2004 - 14 място от 16 отбора в А група Сезон 2004/2005 - 2 място от 16 отбора в Б група Сезон 2005/2006 - 13 място от 15 отбора в А група [редактиране] Настоящ състав № Играч Позиция Предишен клуб Вратари 1 Лилчо Арсов Вратар Локомотив Пловдив 12 Стефан Стойчев Вратар Ботев ДЮШ 22 Павел Станев Вратар Ботев ДЮШ Защитници 2 Васил Василев Десен бек Ботев ДЮШ 2 Сергиз Али Ляв бек Unknown 3 Даниел Божков Централен защитник Ботев ДЮШ 5 Величко Величков Централен защитник Стефан Караджа 17 Красимир Кръстев Ляв бек Ботев ДЮШ 24 Илиян Гаров Централен защитник Спартак Плд 25 Йордан Минев Ляв бек Беласица Полузащитници 4 Анастас Петров Ляв халф Марек 8 Тодор Тимонов Атакуващ халф Ботев ДЮШ 10 Атанас Въргов Ляв халф Коматево 11 Костадин Видолов Атакуващ халф Левски София 16 Мауро Алегре Ляв халф Пиа Брава 18 Георги Аврамов Десен халф Ботев ДЮШ 19 Недко Миленов Десен халф Велбъжд 23 Борислав Караматев Дефанзивен халф ЦСКА Нападатели 7 Емил Стоев Ляво крило Спартак Плд 20 Гриша Иванов Централен нападател Ботев ДЮШ 21 Емил Урумов Централен нападател Ботев ДЮШ 28 Георги Какалов Централен нападател Литекс [редактиране] Известни ботевисти Недко Каблешков (1867 - 1964), юрист и общественик Божидар Здравков, кмет на Пловдив (1932-1939) Александър Дяков, адвокат, директор на международния Пловдивски панаир (1997-2002) Христо Кидиков, естраден певец Жан Виденов, министър-председател на България (1995-1997) Йордан Христосков, управител на НОИ Петър Стоянов, президент на България (1997-2002) Апостол Апостолов, икономист Димитър Аврамов, политолог Иван Бедров, журналист доц. Григорий Вазов, икономист д-р Желязко Христов, синдикалист, лидер на КНСБ Ди Киро, художник, член на Почетния легион на Франция за изкуства Йордан Радев, директор на международния Пловдивски панаир (2002-2007) Валентин Маринов, архитект Обрейко Обрейков (1891-1969), доктор на финансовите науки, създател на съвременния Пловдивски панаир Свилен Ноев, музикант Димитър Кърнев, музикант Михаил Екимджиев, адвокат Николай Бареков, журналист Христо Стоичков, футболист номер 1 на България за всички времена и настоящ треньор на националния отбор [редактиране] Контакти Пловдив 4017, кв. Каменица, бул. „Източен“ 10, тел.: 633375 [редактиране] Външни препратки Официален сайт на ПФК Ботев Пловдив 1912 АД Официален сайт на Клуб 1912 Неофициална страница за Ботев Пловдив Официален сайт на софийския клуб на ботевистите
.................... 14:28 ч., 02.12.2006 г.	AWE VIE HORATA KOITO PRAITE SAITA INTERESUVAITE SE MALKO I OT MAJKIQ OTBOR NA AKADEMIK,A NE SAMO OT TEQ SMESHKI.DAITE NQKVI KADRI OT PREDSTOQ6TIQ MA4 NA 17 DEKEMVRI V AKADEMIK.IGRAQT S VIDIN.DAITE NQKAV MATERIAL NE6TO INTERESNO.VIE STE BAHTI HORATA.
Бивш студент 14:01 ч., 02.12.2006 г.	Във всяко едно отношение сме по-добри от възпитаниците на другите университети в града :)