©

Снимка: Сега

Тъй като преди два месеца правителството обяви двореца и парка за публична държавна собственост, единствено то може да отмени акта, за да се задвижи реституцията.

Към писмото до областната управа адвокатът на Сакскобургготски Асен Ошанов е приложил копия от нотариални актове, издадени през 30-те години на миналия век от мировия съдия в Перущица. Ошанов настоява за реституция на двореца, съоръженията и прилежащите терени.

Царският имот се намира в пловдивското село Куртово Конаре. Дворецът е със 700 кв.м разгърната площ. Целият парцел е от 1996 дка, като най-голямата част от парка - 1697.7 дка, е защитена територия. Този статут й бе отреден през 2000 г. от тогавашния министър на околната среда Евдокия Манева. Оттогава на практика с имота не могат да се извършват сделки.

Симеон Сакскобургготски не за пръв път предявява претенции към двореца "Кричим" и около 300 дка от терените около него. В края на декември 2000 г. адвокатът Асен Ошанов пак представя пред областната управа нотариалните актове от мировия съдия в Перущица. Той даже твърди, че Сакскобургготски се отказва от други 300 дка в същото землище, към които местни селяни имат претенции. Областната управа обаче не излиза с решение по искането.

На 11 март т.г. от областната администрация в Пловдив съобщиха, че дворецът "Кричим" и паркът се актуват официално като публична държавна собственост и се предоставят на Националната служба за охрана (НСО) към президентството.

"В областната администрация не разполагаме с документи, доказващи правото на реституция на царското семейство, независимо че отдавна се говори, че имат претенции към "Кричим", каза тогава зам. областният управител на Пловдив Найден Найденов. И допълни, че след актуването на резиденцията като публична държавна собственост бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза няма да имат право на реституционни искове.

По закон обаче не е точно така. Ако царското семейство докаже правото си на собственост върху "Кричим" и парка с безспорни документи или съдебно решение, областният управител трябва да поиска от правителството да деактува имота в частна държавна собственост, за да може да се извърши реституцията.

Никой от ръководството на областната администрация в Пловдив вчера не бе открит за коментар на изненадващата претенция на царското семейство. Мобилният телефон на областния управител бе изключен, заместниците му Миглена Русенова и Найден Найденов не отговаряха на телефоните си. Чрез секретарката си Найденов обясни, че ще коментира днес, като отбеляза, че писмото на Асен Ошанов е адресирано лично до областния управител Тодор Петков.

Землището на с. Куртово Конаре е харесано за резиденция от цар Фердинанд още през 1902 г. Монархът биолог бил впечатлен от лонгозните дъбови гори. И досега наоколо са запазени дървета на по 500-600 години, увити с лиани. Самата резиденция е строена от цар Борис III. Постройката е завършена през 1939 г.

След 9 септември 1944 г. резиденцията се използва от Министерския съвет. През 1992 г. е дадена на НСО за представителни нужди. През 2003 г. НСО изпраща искане за одържавяване на резиденцията, но тогавашният областен управител на Пловдив Гьока Хаджипетров (НДСВ) отказва. В средата на декември 2006 г. НСО отново внася искане за одържавяване. Службата е представила скици, технически характеристики на сградите, счетоводна експертиза, удостоверение за липса на реституционни претенции от служба "Земеделие и гори" на община Стамболийски. Областната управа се произнася положително през март 2007 г. Според последната актуална скица теренът под и около двореца е разделен на 23 парцела. Върху тях има 63 сгради и помощни постройки.